На мястото на старото село Мрамор всяка година точно на Петровден се провежда ежегодният събор. На него задължително се прави курбан за здраве, а на юг и на запад има две места с еднаквото име Кръста. Това са места от оброчен характер, намиращи се в околностите. Благодарение на тях става възможно белязането им с големите групи брястове. Това е един от най-разпространените видове полски дървета. Тук големите родове от селото изнасят кръст, като тази церемония е свързана с празника на рода. За съжаление през 70-те години на миналия век тази обичана от местните жители традиция е преустановена от властта в лицето на комунизма. Оброчните места са напълно заличени и с това се слага край на една от най-тачените традиции в селото. В историята на селото има поне едно знаково събитие, свързано с раздвижването на икономиката. То се случва през 20-те години на 20-ти век с участието на Янаки Моллов.
Той поема инициатива за експериментална програма, чието финансиране има за цел да реализира създаването на стопанства от модерен земеделски тип. На тях се прилепва и определението „образцови“, а фитопатологията също води началото си от селото. Това е сфера, която едва ли би получила развитие без активната роля на професор Димитър Атанасов. В селото се намира опитното поле на професора, все още явяващо се един от символите на населеното място. Михаил и Христо Благоеви са други видни личности, пряко свързани с местната история. Именно те стоят в основата на изписването на православния храм Вси Светии. Това се случва през 1885-та година, когато страната ни преживява две ключови събития. Първото е обявяването на Съединението на Румелия с Княжество България, а после идва и победата във войната със съседната държава Сърбия. От по-новата история интерес заслужава отбелязването на престрелката, в която участват представители на фашистите и партизаните. Тя се случва непосредствено броени дни след установения преврат от 9-ти септември 1944-та, след който трайно се настанява комунистическата партия като едноличен блюстител на закона и разполагаща с властта. В страната селото е известно като близко разположено до столицата и най-вече до Обеля 2, където има повече къщи.
Към днешна дата на територията на Мрамор живеят поне 2 000 души, но е възможно данните да не са съвсем точни предвид постоянно променящия се брой на населението не само тук, но и в страната като цяло. 40 дни след Великден, когато е Спасовден, е официалният празник на селото. Тогава е характерно отварянето на множество сергии, на които амбулантни търговци предлагат разнообразна стока и развлечения за децата от селото. На първия учебен ден задължително се организира специална празнична програма в местното читалище. Селото може да изненада туристите и със своето кулинарно изкушение, наречено Бричен поп. Всъщност то се приготвя в дните след Коледа и представлява напълването на свинския далак с дребни парчета месо и лук. Но по-интересна е формата на ястието, която наподобява чорап. Стриването на люти чушки също е част от плънката, а брусаницата също присъства на трапезата. Тя представлява рядка чорба от ориз, праз и зелев сок.
